Този малѪкъ градецъ преди 10 години е билъ селце отъ 100 кѪщи. И тогава е билъ околиенъ центръ, както и днесь. По тѪзи причина започнали да дохождатъ преселенци отъ околнигѣ села, а най-повече отъ гр. Пиротъ и да са заселватъ тукъ; започнали да са строятъ подъ планъ градски здания и селцето започнало да взема единъ видъ на малѪкъ градецъ. По този начинъ селцето Царибродъ е станало градъ. Днесь Царибродъ състои отъ 400 кѪщи, а отъ около 5-600 семейства. Населението са занимава повечето съ земледѣлие, което са види отъ това, че отъ 5-600 семейства 300 семейства сѪ земедѣлци. Тѣзи 300 семейства земледѣлци обработватъ около 8,000 дюлюма земя, а именно: около 6,000 дюлюма ниви, около 400 дюлюма лозя, около 500 дюлюма ливади, около 20 дюлюма грѪсници, около 60 дюлюма градини п около (не вижда се) 000 дюлюма гора. Оть 6-тѣхъ хиляди дюлюма ниви земледѣлцитѣ изваждатъ ежегодно около по 200,000 оки разни храни, като жито, ячмикъ, овесъ, кукурузъ, грахъ, фасулъ и други. По качеството си всичките тѣзи плодове, освѣнъ житото, сѪ срѣдни, а житото не може да са каже и „срѣдньо“ защото почти всичкото е рѪжливо и пѪлно съ кѪклица. Чиста пшеница въ Царибродското землище почти не са ражда, защото нема здра¬ва почва; всичкото землище е бьрдисто и каменисто, само по долътъ на рѣкичката Малка-Нишава която тѣче презъ самиять градецъ, има малко равнина и нѣкакъ по-чиста (не камениста) земя, но и това съвсѣмъ малко пространство ражда повечето рѪжь и кукурузъ. — Другото население въ Царибродъ са занимава съ търговия, съ занаяти и съ разни други работи. Така: платнари има 11 съ 11 дюкеня и 40 слуги; обущари 6 съ 6 дюкеня и 14 слуги; бояджий 3-ма съ 3 дюкеня и 3 слуги; бъчвари 1; шивачи 16 съ 16 дюкеня и 30 слуги; кожухари 10 съ 10 дюкеня и 15 слуги; златари 2 съ 2 дюкеня и 4 слуги; тенекеджии 1; халваджий 2-ма съ 12 слуги; хлѣбари 6 съ 6 хлѣбарници и 15 слуги; готвачи 8, 8 гостилници съ 20 слуги; крѪчмари 43 съ 43 крѪчми и 50 слуги; бакали 27 съ 22 дюкеня и около 30 слуги; манифактураджии 5 съ 5 дюкеня; брѪснари 2-ма съ 2 дюкеня и 2 слу¬ги; мутавчии 1 съ 2 слуги; надничари (хора безъ занаятъ, които работятъ — каквато работа намѣрятъ — съ надинца) 10; адвокати 2; ханджии 43 съ 43 хана, оть които По-главни сѪ 3: хотелъ „Европа“, хотелъ „София“ и Джаджовий ханъ „Видличь;“ овчари 40; касапи зимно време 5, а летио време 10; абаджии 1 съ 2 слуги; налбанти 3-ма съ 4 слуги; ковачи 6 съ 6 ковачници и 12 слуги; пѪртеничари 2; воденичари 2-ма; дюлгери 10; слуги, общо число, 250-260. Дюлгеритѣ работятъ и земледѣелие; постоянни дюлгери има само единъ съ една работилница и съ 2 слуги. Всичките занаятчии, бакали, манифактураджии и пр. сѪ българи, жители царибродски. Отъ манифактураджиитѣ има само трима чужденци — евреи, които са занимаватъ и съ бакалия.
По-главнигѣ търговци въ Царибродъ сѪ 16 души: тѣ сѪ: Радойко Ивановъ, Стоянъ Ивановъ, Пейчо Стаменовъ, Димитръ Стаменовъ, Гога Крьстевъ, Сима Крьстевъ, Анта Джаджовъ, Йосифъ Христовъ, Димитръ Тошовъ, Сотиръ Костовъ, Еленко Белчовъ, Каменъ Ивановъ, Алексия Стойковъ, Нако П. Даскаловъ, Дончо Иговъ, Ив. П. Атанасовъ. Отъ тѣзи, 7 души сѪ бакали, 4-ма сѪ манифактураджии и бакали, 1 е само манифактураджия, 1 е пѪртеничаръ, 1 е крѪчмаръ и пѪртеничаръ, 1 е коммиссионеръ и тютюневъ фабрикантъ и 1 е масларъ.
Фабрики въ Царибродъ има само двѣ: една за тютюни и една за мѣстни спиртни питиета, като ракия, амеръ и др.
По-главнитѣ индустриялни произведения, които са произвождатъ въ Царибродъ, сѪ: килими, аби, кожи и масла. Килимитѣ, обаче, за сега са пропзвождатъ малко, но съществува вече между гражданите идеята за съставяние въ градътъ едно килимарско дружество за повдигане на килимарството въ градътъ.
Въ Царибродъ нема определенъ пазаренъ денъ, но селе¬нитѣ отъ околията идатъ всеки петькъ и всѣка неделя съ яйца, чорапи, лукъ, масло, пиперки, кокошки, гѪски, брашно, фасулъ, грахъ, сирене и др. такива и всичко продаватъ за добра цѣна.
Скотовъдатвото въ Царибродъ не е до тамъ удовлетворително, но въ сравнение съ други по-голѣми градове, съ подобри пасбища, малкий градецъ Царибродъ отъ тѪзи страна е се по-добръ. До колкото знаемъ, у насъ още нито въ едивъ градъ, нито въ едно село нема такива хора, които са занима¬ватъ само съ скотовъдство, така щото не е чудно като нема и въ Царибродъ такива хора. Както казахме и по-горѣ, тукь хората сѪ повече земледѣлци; тѣ вѪдятъ толкова скотове, кол¬кото имъ сѪ нуждни за домашната имъ потрѣба. Така, според списъка за тѪзи година, въ Царибродъ има: 1720 овци, 206 кози, 300 волове, 100 крави, 70 — 80 телци, 80 — 90 конъе, 100 кобили, 2 бивола, 150 свини.
Както казахме, при всичко че скотовъдството въ Царибродъ не е до тамъ удовлетворително, но на продажба скотоветѣ минаватъ за твърдѣ евтена цѣна. Така: единъ чивтъ волове са продаватъ за 40 — 50 лева, единъ добръ конь за ѣздение — за 100 —150 лева, една кобила — за 60—90 ле¬ва, ако е добрѣ хранена; свиня отъ една година, добрѣ хра¬нена, — за 40—50 лева; овци чивта, 10 — 12 лева; кози чивта, 14 —15 лева; овни, чивта 16 — 17 лева.
Търговията въ Царибродъ, споредъ мѣстото и споредъ състоянието на селското население, отива срѣдньо, т. е. нито до тамъ добрѣ, нито до тамъ злѣ. Цѣнорасписътъ, когото подолу помѣстваме, показва най-добре това. Търговците набавятъ бакалскитѣ си и манифактурни стоки повечето отъ Виена и Пеща, а по-малко отъ София. Отъ отварянието на железнопѪтната линия, нѣкои тьрговци отъ гр. Трьнъ започнаха да си набавятъ бакалски и др. стоки отъ гр. Царибродъ. Има са надѣжда, че въ скоро време търговията въ гр. Царибродъ ще са подобри, тъй като търговцитѣ иматъ сега възможностъ да си набавятъ потрѣбнитѣ стоки направо отъ фабрикитѣ и съ по-малки разноски. Понеже капиталитѣ на царибродскитѣ тьрговци не сѪ до тамъ удовлетворителни, то за да могѪтъ да по-добрят търговията си по възможности по-скоро, за да могѪтъ да привлекѪтъ поне Трьнъ, Брѣзникъ и Берковица на стра¬ната си, едно имъ е само нуждно, а именно: тѣ трѣба да са сдружатъ помежду си и да работятъ всички задружно. Само по този начинъ тѣ ще могѪтъ да си създадѪтъ потрѣбната въз¬можностъ да набавятъ и повече стоки и по-евтено и съ по-малко разноски. Направятъ ли това, тѣ ще могѪтъ да са избавятъ отъ конкуренцията на днешните конкуренти — чужденци, а при това и градецътъ имъ ще може да стане единъ малъкъ търговски центръ, както казахме и по-горѣ, поне меж¬ду Трьнъ, Брѣзникъ и Берковица. Види са, че г-да търговци¬тѣ отъ Царибродъ сѪ размислили и сѪ разбрали вече това, защото почти отъ единъ мѣсецъ насамъ развиватъ дѣятелностъ по между си да са сгрупиратъ, да си съставятъ търговско дружество и да си отворятъ дружественна тьрговска кѪща. Ние ги поздравляваме още отъ сега и ги насърчаваме въ предприятието имъ. Нѣка да не напускатъ работата си, ако искатъ щастие, напредъкъ и добръ поминѪкъ. Нашитѣ търговци трѣба да оставятъ вече на страна онѪзи глупость, която са заклю¬чава въ изражението „всѣкой за себе си“, защото ние сме още слаби и неможемъ да работимъ всѣкий за себе си. Само общото дѣйствие може да ни направи щастливи и само чрезъ общото дѣствие можемъ да подобримъ поминѪка си. Това вѣче трѣба да го разберемъ.
(Слѣдва.)
от списание "Домашен Учител",
Цариброд, 1889-та година, книга I
Дигитален архив "Стари Цариброд"
